Мавритания (кораб)

„Мавритания“ RMS Mauretania
„Мавритания“ по време на изпитанията ѝ, октомври 1907 г.
Флаг	Великобритания;[1]
Клас и тип	пътнически кораб клас океански лайнер от типа „Лузитания“;[1]
Производител	„Swan Hunter Ltd.“ и „Wigham Richardson Ltd.“;[1]
Служба
Поръчан	1904 г.;
Заложен	18 август 1904 г.;[1]
Спуснат на вода	20 септември 1906 г.[1]
Влиза в строй	11 ноември 1907 г.;[1]
Изведен от експлоатация	септември 1934 г.[1], след което е утилизиран в периода 1935 – 37 г.[2];
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Ливърпул;[1]
Позивна	МКС;
Организация	„Кунард Лайн“; (Cunard Line);[1]
Собственик	„Кунард Лайн“ (1907 – 34 г.);[1] „Кунард-Уайт Стар Лайн“ (1934 – 35 г.);[1]
Оператор	„Кунард Лайн“ (1907 – 14 г.);[1] Кралски военноморски сили (1914 – 19 г.);[1] „Кунард Лайн“ (1919 – 34 г.);[1] „Кунард-Уайт Стар Лайн“ (1934 – 35 г.);[1]
Бруто тонаж	31 938 t (БРТ);[1]
Водоизместимост	44 640 t (пълна);[5]
Дължина	240,8 m;[1]
Ширина	28,6 m;[1]
Газене	10,1 m;[1]
Материал на корпуса	стомана;[1]
Задвижване	4 парни турбини на компанията Parsons;[1]
Мощност	76 000 к.с. или 56,6 MW (1907 г.);[1] 90 000 к.с. или 67,1 MW (1929 г.);[1]
Движител	4 гребни винта;[1]
Скорост	круизна скорост: 25 възела (46,3 km/h);[1] максимална скорост: 28,5 възела (52,8 km/h);[1]
Екипаж	812 души;[1]
Пътниковместимост	2 165 пътници:[1] първа класа: 563 пасажери;[1] втора класа: 464 пасажеери;[1] трета класа: 1 138 пасажери;[1]
Заводски номер	735;[1]
Цена за построяване	1,8 милиона тогавашни британски паунда;[3]
Брой палуби	8, от които 6 за пасажери и 2 за екипаж;[1]
Брой спасителни лодки	16 (1907 г.);[4] 48 (1912 г.);[4]
Характеристики	с две мачти и четири комина;[1]
Прякори	„The Maurie“;[1]
Бележки	най-големият кораб в света в периода 1907 – 10 г.;[1] най-бързият кораб в света в периода 1907 – 29 г.;[1] корабът-сестра на „Лузитания“, компаньонът на „Аквитания“, а по-късно – и на „Беренгария“;[1] най-големият съперник на „Олимпик“;[1] кръстен от херцогинята на Роксбург;[1]
„Мавритания“ в Общомедия

„Мавритания“ (на английски: RMS^{[~ 1]} Mauretania) е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от „Swan Hunter Ltd.“ и „Wigham Richardson Ltd.“, и опериран от „Кунард Лайн“ в периода 1907 – 1935 г., най-известен с това, че държи рекорда за най-бърз лайнер в продължение на 20 години, който му дава привилегията да бъде носител на „Синята лента на Атлантика“ от 1909 г. до 1929 г.^[1] Пренася кралска поща на много от плаванията си, поради което получава обозначението „RMS“ („кралски пощенски кораб“).^[1]

„Мавритания“ е корабът-сестра на печално известната „Лузитания“.^[1] Строителството ѝ започва през лятото на 1904 г., като е кръстена от Ана Инес-Кер, херцогинята на Роксбург по онова време, след което е спусната на вода на 20 септември 1906 г. като най-големия кораб, построен някога – рекорд, който тя държи до спускането на вода на „Олимпик“ през октомври 1910 г.^[1] Макар и да сестринския кораб на „Лузитания“, и екстериорът ѝ, и интериорът ѝ са доста различни от тези на „Лузитания“ (екстериорът на „Лузитания“ е с по-модерен вид, като на яхта, докато този на „Мавритания“ е по-класически; в интериора на „Лузитания“ преобладават ярките цветове, а в този на „Мавритания“ – тъмните цветове, предимно махагоненият). Корабът, също като по-голямата ѝ сестра, е изключително революционен за времето си заради четирите му парни турбини на компанията Parsons, които я задвижват, позволявайки му да достига скорости от над 27 възела (или 50 km/h).^[1]

По време на тренировъчните си плавания през октомври 1907 г. лайнерът развива скорост от 25,73 възела (или 47,65 km/h).^[1] „Мавритания“ прави първото си плаване през ноември същата година от Ливърпул до Ню Йорк.^[1] В обратната посока поставя и рекорд за най-бързо преплаване на Атлантика в историята, макар и само в съответната посока, а през 1909 г., и в посока Северна Америка.^[1]

През Първата световна война лайнерът е използван като войскови транспорт и болничен кораб.^[1] Като войскови транспорт носи името „HMS Tuberose“ и е въоръжен с няколко шестинчови картечници.^[1] През 1919 г. продължава да извършва обичайните си плавания, като през 1921 г. избухва нефатален пожар на борда му, в резултат на който корабът е основно ремонтиран и преминава на течно гориво вместо на въглища.^[1] Въпреки това „Мавритания“ е по-бавна в сравнение с годините преди войната, в резултат на което през 1923 г. ѝ е направен втори ремонт, който се фокусира изцяло върху турбините ѝ, които са разглобени, почистени и ремонтирани, след които и монтирани обратно на лайнера.^[1]

През 1929 г. „Мавритания“ губи титлата си на най-бърз океански лайнер в полза на германския лайнер „Бремен“, като прави опит да си върне титлата, но не успява.^[1] По-късно същата година корабът се сблъсква с ферибот, като при инцидента няма нито жертви, нито ранени хора, а от 1930 г. нататък лайнерът започва да прави основно круизи в резултат на Голямата депресия, като през същата 1930 г. спасява 28 члена от екипажа на потъващия кораб „Овидия“.^[1] В резултат на новата ѝ роля на круизен кораб, през 1933 г. „Мавритания“ е преобзаведена и боядисана в бяло.^[1]

През 1934 г. океанският лайнер е част от флота на „Кунард-Уайт Стар Лайн“, след като „Кунард Лайн“ и „Уайт Стар Лайн“ се съгласяват да се обединят,^[1] с цел да избегнат почти сигурен фалит, породен от Голямата депресия, като „Кунард“ притежават 62 % от новосъздадената компания.^[6] По-късно същата година е взето решение „Мавритания“ да бъде извадена от експлоатация, в резултат на което тя прави едно последно трансатлантическо плаване през септември 1934 г., след което е бракувана и продадена за скрап на „Metal Industries Ltd.“ в началото на 1935 г.^[1] Последното ѝ плаване изобщо е от Саутхамптън до Росайт, Шотландия, през юли 1935 г.^[1] Интересен факт за него е, че за да лайнерът достигне до крайната си дестинация, мачтите му трябва да бъдат скъсени, тъй като пътят му минава под моста Forth, който не е достатъчно висок, че той да може да мине под него без част от височината му да бъде отнета.^[1]

„Мавритания“ е изцяло утилизиран в Росайт в периода 1935 – 37 г.^[2]