Направо към съдържанието

Избори за Европейския парламент в България (2007)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Избори за Европейския парламент (2007)

20 май 2007 г. 2009 →

18 места в Европейския парламент
Активност28,6%
  Първа партия Втора партия
 

Кандидат Душана Здравкова Кристиан Вигенин
Партия ГЕРБ БСП
Коалиция ЕНП ПЕС
Спечелени места 5 5
Народен вот 420 001 414 786
Проценти 21,68% 21,41%

  Трета партия Четвърта партия
 

Кандидат Филиз Хюсменова Димитър Стоянов
Партия ДПС партия Атака
Коалиция АЛДЕ
Спечелени места 4 3
Народен вот 392 650 275 237
Проценти 20,26% 14,20%

  Пета партия
 

Кандидат Биляна Раева
Партия НДСВ
Коалиция АЛДЕ
Спечелени места 1
Народен вот 121 398
Проценти 6,27%

Изборите за Европейски парламент през 2007 г. в България са първите избори, с които България избира членове на Европейския парламент, след като страната е включена в Европейския съюз на 1 януари същата година. Изборите се провеждат на 20 май 2007.

Подобни избори през същата година се провеждат и в Румъния (на 25 ноември), другият нов член на Европейския съюз. Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат само в двете нови членки. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори.

За участие в изборите в България са регистрирани общо 14 партии и коалиции, както и двама независими кандидати. В началото на април в предварителните избирателни списъци са включени около 6 741 000 души. За разлика от други видове избори (парламентарни, общински, президентски) на тези избори е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция (български турци). Българските граждани, гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., нямат право да гласуват на изборите на 20 май 2007 г.

Две от партиите в управляващата коалиция – ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП, са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на отседналост. При подписването на новия закон и президентът Първанов изразява опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“.[1]

Право да участват в изборите като кандидат-депутати имат граждани на държави членки на ЕС, които са навършили 21 години, нямат гражданство в държава извън ЕС, имат постоянен адрес в България или (за не-български граждани) имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и най-малко през последните две години са живели постоянно в държава членка на ЕС.

Подадени гласове по избирателен район
Резултати от изборите за Европейски парламент в България на 20 май 2007 година
2007 • 2009 →
Кандидатска листа Парламентарна група в ЕП Гласове Дял от гласовете Мандати
1 Зелена партия - 9 976 0,51% 0
2 Съюз на свободните демократи - 14 392 0,74% 0
3 Никола Иванов - независим кандидат - 2 782 0,14% 0
4 Ред, законност и справедливост - 9 147 0,47% 0
5 Коалиция на българските социалдемократи - 37 645 1,94% 0
6 Демократи за силна България - 84 350 4,35% 0
7 ПЕС - БСП и ДСХ   Партия на европейските социалисти (ПЕС) 414 786 21,41%
5 / 18
8 Съюз на демократичните сили - 91 871 4,74% 0
9 Земеделски народен съюз - 29 752 1,54% 0
10 ГЕРБ   Европейска народна партия – Европейски демократи (ЕНП-ЕД) 420 001 21,68%
5 / 18
11 НДСВ   Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) 121 398 6,27%
1 / 18
12 Атака   Извън парламентарна група 275 237 14,20%
3 / 18
13 Мария Серкеджиева - независим кандидат - 5 323 0,27% 0
14 Движение за права и свободи   Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) 392 650 20,26%
4 / 18
15 Комунистическа партия на България - 18 988 0,98% 0
16 Граждански съюз за нова България - 9 398 0,49% 0
действителни гласове 1 937 696 -
празни бюлетини и недействителни гласове 17 750 -
общо 1 937 696 100%
18 / 18
Брой на избирателите / избирателна активност 6 691 080 28,60% -
  получава мандати
  не успява да получи мандат
Източник:Централна избирателна комисия, Европейски парламент[2]

Избирателната активност е около 28,60%. За евродепутати са избрани:[3]

Гласуване на не-български граждани

[редактиране | редактиране на кода]

На изборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко (?) през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.

Възможност за преподреждане на листите

[редактиране | редактиране на кода]

За първи път на избори в България, при вота за евродепутати се въвежда възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да стане, като избирателят отбележи на бюлетината предпочитанието (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от партията/коалицията си. Преференциалните гласове обаче ще се вземат под внимание само ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние.

Издигане на кандидатурата на медиците в Либия

[редактиране | редактиране на кода]

Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия Ред, законност и справедливост (РЗС). През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет.